Енергийно обследване на съществуваща сграда е цялостен анализ на направените разходи за отопление, вентилация и охлаждане при сградите.
То се извършва, като се спазват стриктно разписаните текстове в чл.13 от НАРЕДБА № Е-РД-04-2.
Чл. 13. (1) Енергийно обследване на енергийна ефективност включва следните основни етапи:
1. подготвителен етап, по време на който се извършват дейностите:
а) оглед на сградата;
б) събиране и обработка на първична информация за сградата и за разходите по видове горива използвани в нея финансови разходи представителен предходен период от време. Не по-малко от три календарни години, предхождащи обследването;
2. етап на установяване на енергийните характеристики на сградата, по време на който се извършват дейностите свързани с енергийно обследване:
а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението;
б) изготвяне на баланси, определяне на базовото енергопотребление, анализ на текущото и базовото потребление. Това са определяне на видовете измервания, които е необходимо да се направят в сградата. За да се установят характеристиките по основното й предназначение към момента на обследването. Така и експлоатационните параметри на техническите системи
в) измервания за събиране на данни и подробна информация, необходима за инженерни изчисления на енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи на сградата и за енергопреобразуващите процеси и системи;
г) обработване и детайлизиран анализ на данните, събрани от измерванията в сградата, и систематизирането. Извършено по начин, позволяващ изчисляване на енергийните й характеристики в съответствие с методиката от приложение № 1 в наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ;
д) анализ на съществуващата система за управление на енергопотреблението;
е) изчисляване на енергийните характеристики на сградата и определяне на потенциала за тяхното подобряване;
ж) идентифициране на наличните възобновяеми източници на място, в близост и отдалечено от конкретната сграда. Оценка на възможния дял на оползотворяването им в първичното потребление на сградата;
3. етап на разработване на мерки за повишаване на енергийната ефективност и/или мерки за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, по време на който се извършват дейностите:
а) изготвяне на списък от мерки с оценен енергоспестяващ ефект за повишаване на енергийната ефективност;
б) определяне на годишния размер на енергоспестяването за всяка мярка, остойностяване на единични мерки, подреждане на мерките по показател „срок на откупуване“;
в) формиране на пакети от енергоспестяващи мерки, определяне на годишния размер на енергоспестяването за всеки пакет с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки в пакета. Технико-икономическа оценка на всеки от пакетите от мерки, определяне на класа на енергопотребление, съответстващ на изпълнението на всеки пакет, в т.ч. на инвестициите за неговото изпълнение;
г) сравнителен анализ на оценените пакети от мерки и определяне на икономически целесъобразния пакет от енергоспестяващи мерки за достигане на нормативно определения минимален клас на енергопотребление. Изчислен по скалата на класовете на енергопотребление за съответната категория сгради, към която сградата принадлежи по предназначение;
д) избор на пакет от енергоспестяващи мерки, съгласуван с възложителя, въз основа на който ще бъде издаден сертификатът за енергийни характеристики на сградата;
е) анализ и оценка на количеството спестени емисии CO2. Резултат на разработените мерки за повишаване на енергийната ефективност – оценката се извършва по потребна енергия и поотделно за всеки от разработените пакети с енергоспестяващи мерки;
4. заключителен етап, по време на който се извършват следните дейности по обследването:
а) изготвяне на доклад и резюме за отразяване на резултатите от обследването;
б) представяне на доклада и резюмето на собственика на сградата или управителя на етажната собственост/сдружението на собствениците.
4. изчисляване на първичната невъзобновяема енергия. Първичната възобновяема и общата първична енергия за сградата по методиката от приложение № 1 на наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ;
5. определяне на прогнозната стойност на инвестициите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници в сградата;
6. изчисляване на спестените емисии СО2 в резултат на включването на източници на възобновяема енергия.